В истроията на пернишкото село Ковачевци може да се проследи ясно борбеният и патриотичен дух на местното население. Всъщност населеното място с това име не е единственото за територията на страната – има село и в Софийска област. А пернишкото място е опожарено на два пъти, като вторият път това се случва точно по време на Видинското въстание. Така веднъж надигнало глава и решено на всичко за свободата си, Тодор Стаменов пръв дава пример за патриотизъм. Той се включва през 1867-ма година във втората организирана легия на Раковски. По-късно Стаменов става четник в редиците на видния войвода Панайот Хитов, а през 1876-та взима участие в боевете при Белград. Също така година по-късно е част от редиците на армията ни в битките за освобождение и е един от хората, взели участие при връчването на Самарското знаме. При Стара Загора, Шейново и Шипка проявава чудеса от храброст и е награден с кръст.
През 1878-ма година четата на Ильо войвода освобождава Ковачевци завинаги от гнета на османците, а първите дни като свободни хора съселяните прекарват основно в грижи за земеделието и скотовъдството. През въпросния период тези два отрасъла се явяват основен поминък за семействата. Бежанци от Пиринския край се заселват по тези места непосредствено след края на избухналото въстание в Кресна и Разлог. То се случва през 1879-та, а Параскева Досева и Димитър Тренчев са част от преселниците. По-късно те стават известни с това, че са родители на един от най-популярните българи и дейни представители на комунизма в страната. Става дума за Георги Димитров, проводник на инструкциите от Москва по отношение организирането на комунистическата съпротива през 40-те години на 20-ти век. Тъй като жителите на селото в голямата си част са бедни, за тях закупуването на земя се оказва невъзможно. Всички те търсят друи алтернативни начини за прехрана на себе си и своите семейства. Но през 1915-та година започва да се наблюдава процес на облагородяване на земите. На първо време са засадени градини с круши и ябълки. Паралелно с развитието на животновъдството, през 1945-та година земите край реката биват превърнати в ниви с царевични насаждения.
Двама са известните личности, родени на територията на Ковачевци и един от тях е Героги Димитров. След смъртта му, местното читалище приема за патрон неговото име. Другата популярна личност е революционер от редиците на ВМРО, който се казва Димитър Иванчев. Той служи последователно в четите на двама ръководители с имената Кръстьо, но фамилиите им са съответно Тачев и Лазаров. Благоустройството на селото е пряко свързано с личността на Димитров, макар и посмъртно. През 1956-та година се построява дом – паметник, кръстен на Димитров, а година по-късно е неговото откриване. Тъй като това събитие отеква из цялата страна, последва ремонт на някои пътни участъци и събарянето на стари паянтови сгради за сметка на изграждането на нови. Други постройки пък са основно ремонтирани. Към днешна дата селото може да се похвали с атрактивен облик в архитектурно отношеие, който съчетава самобитните традиции в духа на България. Националният детски екологичен комплекс е единствен за територията на страната.
